Автор: Яна Войкова за Гласове. Авторката е дизайнер. Поддържа страницата Компресор

Автор: Яна Войкова за " Гласове ". Авторката е дизайнер. Поддържа страницата " Компресор " за настоящи разбори и мнения.

Оживеното рязане на монументи и Конституция е обезверен, само че за жал сполучлив опит към изтриване на историческо минало и приспиване на нацията

“Грозният ” паметник беше освен спомен за мрачния интервал на Втората международна война и наследството й, само че също и средище на скейтбордисти, колоездачи, младежи, които седяха на стълбите и рисуваха или просто си говореха и най-общо събирателен пункт на хора от всевъзможни възрасти

Няма нищо по-тъжно от това да се срамуваш от произхода си. Това е диагноза с терминален край. Възможно е да приложиш известни лекове като това да си смениш паспорта и гордо да се представяш за гражданин на непознато кралство. Или да редактираш семейството си, тъй че да не окончава на -ов или -ова и да буди нежелани срамни аналогии. Можеш и завладяно да се преструваш, че си не запомнил родния си език и когато по някаква нещастна случайност посетиш страната, в която за пръв път си отворил очи, да симулираш комичен западняшки акцент. 

Възможно е също да ръкопляскаш възбудено до момента в който режат с флекс монумент, който не ти принадлежи и който не уважава паметта на твоите предшественици. За по-силен резултат, можеш да се плезиш и крещиш от екстаз, размятайки междинни пръсти на фона на крана, който разчленява загатна за един тъмен интервал. В тъмното. Насред студа. Набързо. Защото сме чакали този миг толкоз дълго. “Дочакахме ”, скандираха модерните псевдоинтелектуалци и се хилеха неуместно на позорните насмешки с историческата ни памет. 

Това не е покруса, това е злокобна подигравка на лунатици, успех на неофашизма над историята —не единствено нашата лична, само че и международната. Тези безродници, в чиито вени не тече българска кръв, са толкоз душевен деформирани, че не могат да понесат да живеят със срама от предишното ни преди 1989-та. Искат да го изтрият, да го прогонят от учебниците, да го нарежат на части и да го захвърлят да корозира на дъното на Черно море. За да могат да го повторят, обаче преоблечено в чисти облекла, изглеждащо приветливо и образовано. 

Поздравления, приятели! Успяхте да се преборите за демонтирането, или по-скоро за ампутирането на загатна, който вие със удовлетворение наричахте МОЧА. Който години наред цапахте с всевъзможни боички, непознати флагове, кръвожадно зейнали статуи и цветни митинги на разврата. Който трошихте с чукове и ругахте с грозни думи. 

Можехте да го извършите по културен и оправдателен метод, макар че бутането на исторически монументи постоянно е вандалски акт, без значение по какъв начин се прави. Нали въпреки всичко се представяте за демократи. Но беше изключително значимо да се реализира зрелищния резултат, на който сме очевидци от две седмици. Демократи сте, само че единствено на думи. 

За наша наслада, към този момент сме излекувани от . Паметника на Съветската войска беше знак на съветската окупация и комунистическия режим, твърдяхте вие. Начинът, по който протича по този начин нареченото му разглобяване, а също и трагикомичното ръководство на страната ни сега, са знак на дивата тоталитарна народна власт, в която живеем през днешния ден. Заменихте един режим с различен. 

Първият е коленичил на Изтока, преследвал е градската интелигенция за погрешен диалект, изчезвал е опозицията и е налагал публичен строй на примирение, послушание и смирение. Вторият коленичи на Запада. Дошъл е с обещания за един прелестен нов свят на цивилен свободи, разцвет, прогресивно мислене и свободен щемпел. Обаче и той, сходно на вас, е неестествен и кух, и всъщност не се разграничава толкоз доста от първия. Зад помпозните му, само че лишени от каквото и да било наличие лозунги, прозират същите тези деспотични похвати за кавга с несъгласните, за налагане на тънко пресятата от властта истина и неестествения асортимент на печеливши и губещи. 

Изпълнението на тази кавга с инакомислието, те го вършат с кадифени ръкавици, в множеството случаи без да протягат ръка физически на другомислещите, макар че можем да споменем и някои бележити изключения. Това безспорно е за предпочитане, само че бързо и несъмнено, прелестният нов свят мутира в диктатурата, която е нужна, с цел да се избавим от путинизма, дезинформацията и незнанието си. 

Тоталитарната народна власт настава с припряна крачка. Бърза. В яростта си, дивите свине от фермата на животните не даже избрани дипломати и публицисти. Пак за да ни освободят от пропагандното ни мислене и непознати зависимости. 

Прогресивните ни другари от властнически вид, към които три десетилетия ни тласкат гнойните ни политици, имат  на експорт на гнет, икономическа шокова терапия и не на последно място геноцид на шест континента, къде очевидни, къде прикрити и наложени доброназорно. Правят го и сега. Разбира се, зад на битката за народна власт, “опазването ” на нечии непознати нефтени залежи, изкореняването на терористични организации, които са техни планове или свалянето на “деспоти ” като Алиенде, Кастро, Мосадък, Имран Кан — единствено дребна част от имената в листата с задгранични водачи, които са се осмелили да кажат “не, благодаря ” на чичо Сам.

Дори не мисля, че има смисъл да се терзаем от обстоятелството, че садистичното унищожаване на паметника от Княжевската градина се извърши , въпреки всичко настоящото ръководство на страната ни е резултат от узурпирането на властта и неубедителния брак по сметка сред новите и старите ни спасители, които напълно по български философски поносим от към този момент половин година.

Въпреки  на съда да се спре тази кланица, тя към този момент е реалност. А и едва ли някой ще бъде измамен под отговорност. Аз персонално тръпна в очакване да схвана какво точно  ще заеме мястото на този ненавиждан паметник в центъра на столицата (как в никакъв случай не може да е нещо българско!) — може би бюст на иконата на транссексуалността Дилън Молвейни, а за какво не и на спасителя на Европа в зелена тениска. Навярно не му е било мястото там на този монумент, а може би тъкмо там е трябвало да бъде. Е, никой не ни попита, някои от нас даже си казахме, че желаеме той да остане, където е. Не сме били безапелационни, а целият възторг и мощно полицейско охраняване на това скверно мероприятие бяха никому ненужни.

Обаче на фона на ритуалното рязане на глави и крака в Княжевската градина и оправданото възмущение на българските “русофили ”, се случват други, не по-малко значими процеси в страната. Докато по този начин наречената съпротива в Народното събрание си  на стражари и апаши с голямо забавяне, се сдобихме с чисто нова , която да не пречи прекомерно доста на настоящата власт. Вече ще имаме нова прокуратура (не че остарялата беше мотив за гордост), всеки натурализиран българин с нагизден паспорт ще може да се настани отпред на страната, а с малко повече самообладание — несъмнено ще се радваме на нова национална валута и нов народен празник.

Когато законът ти пречи, просто сменяш закона. 

За сметка на всичко това пък, ще ни ръкопляскат до момента в който крачим гордо по аления килим към Шенген. Най-сетне ще ни одобряват! Сложете си виртуалните очила, скъпи българи, с цел да си представяте, че сте в демократичното ярко бъдеще, а не в тази симулация на действителност, в която 70% от популацията усърдно и поредно ни набутва години наред, тъй като все “няма за кого ”, все “с разходки не става ” и все “няма смисъл ”.

Няма смисъл, прави сте. Смисълът ни го взеха от дълго време, без опозиция и на моменти с възбудената ни поддръжка. И знаете ли, нито Путин, нито Байдън, Тръмп, Нетаняху, Зеленски, Усрула, Бойко, Кирчо, Ицо и Асенчо са изключително обезпокоени от нещастието на нещастниците — не техните синове и дъщери умират в непрестанния въртоп от войни, репресии, стопански рецесии, цивилен конфликти и метежи на новия либерален ред. 

Също както не децата на тези 20-30 неолиберали, които ръкопляскаха, скандираха и победоносно пиеха бира, до момента в който техните избраници разфасоваха паметника, ще отидат да пазят идеали, правила или татковина, в случай че станем очевидци на български украински сюжет. Те първи ще се метнат на полета към Брюксел, стискайки мощно знамето на европейския декаданс. 

От известно време чувам трогателни обещания за това по какъв начин българският народ щял да накаже всички позорни действия на политическите ни микроби. Нямам визия от кое място идва този чудноват оптимизъм. Осъзнавам, че е значимо да даваш вяра на хората, обаче по този начин ги учиш, че всичко ще се случи без тяхното интензивно присъединяване — нещата ще се оправят от единствено себе си, единствено би трябвало да имаме вяра. 

И като сме тръгнали да разрушавам, предлагам идващият обект на оксижена да бъде оня демонизиран облик на Света София, който към този момент над 20 години следи зорко триъгълника на гибелта, прощавайте, на властта. И не, не приказваме за , фалоси и конспирации, приказваме за една елементарна хармония, която неолибералната тайфа няма нито способността, нито интереса да проумее.

Честита Конституция и напред към естествената европейска страна, в която властта ще работи единствено за ползите на тези, които се гордеят, че са европейци, само че не и българи.